Заключителна среща в Естония

В Естония е много хубаво. Видяхме тайгата и дървените къщи, за които сме чели в руските приказки. Преди не разбирахме какво е гора „телилейска”, но като видяхме тази в Естония, ни стана ясно. Имахме чувството, че от някоя къща ще излезе Баба Яга и къщата ще се завърти на кокошия си крак. Ужасно е спокойно и природата, и хората. Живеят просто, обикновено и не се стремят да подражават на Запада. Гордеят се със старите си къщи, училища, даже и с камъните си. А камъни колкото искаш, даже и в морето. Камъните стърчат и върху тях кацат птици – гледките са като от природонаучен филм. Имат чудесен и истински черен хляб - на най-големия остров, където ни водиха, го произвеждат. Характерни са дървените вятърни мелници, построени върху куп от камъни, с които казаха, че са богати. Живеят в малки селища, а някои се състоят само от 3 до 5 къщи, но на разстояние една от друга. Ние много къщи не видяхме, защото са някъде сред гората.

В училището на Вана-Вигала (Стара Вигала) видяхме деца, които учат в много стара сграда, знаят историята й и се занимават с много практически дейности – свирят на естонски народни струнни инструменти, правят точени сладки, плетат характерните естонски ръкавици и шалове, занимават се с дърводелство. Свидетели станахме на Празника на майката, на техните танци и песни, на голямата връзка между деца, родители и учители.

Насладихме се на спокойствието, чистотата, усмивките на хората, сърдечността им към нас, на хубавата природа. Усетихме духа на естонците, разхождайки се по старите улички на столицата Талин, на морския курорт Перну…

Естония - това е страна, която трудно може да се забрави и ще остане в нашите спомени като вълшебна приказка.

Василена Желязкова

Резюме

        Неусетно изминаха две хубави години, изпълнени с емоции от нови запознанства, срещи и раздели, от очаквания на писма по електронната поща, от подготовките на домашните работи, от споделените преживявания на учениците, от щастливите очи на завърналите се от пътуванията, от докосването до нови, непознати и различни от нашата родина места и хора, танци и песни, празници и език.

       Неизмерими са ползите от този проект, защото в него участниците бяха и като ученици и учители, и като деца и родители, като принадлежност на един град и държава. А в същото време ние станахме едно европейско семейство. В него си говорихме на различни езици, но се разбирахме и общувахме. Научихме толкова много за партньорските страни, но и за себе си – можахме да се сравним и съизмерим постиженията в областта на образованието, работата с родителите, с местната власт, комуникацията между колегите в училището ни.

    Литовци и латвийци ни показаха модел за работа с родителите и учениците, с църквата и местната власт, доказаха, че хората може да са съпричастни, независимо от житейските трудности. Австрийците ни дадоха пример как да бъдем по-сплотени при извършване на дейностите, показаха толерантността в училище към малки и големи, към чуждите езици, придадоха ни огромната си енергия за работа. В Германия разбрахме, че хората са широко скроени, готови да помогнат, да засвидетелстват уважение към чуждоезичните. Немското семейство даде урок по толерантност с налагането да се говори английски език в дома си по време на гостуването на българския ученик.

     Досега не сме се радвали на толкова внимание, загриженост и топлота в отношението към нас, както усетихме на всяка една от срещите по проекта „Европа- пъзел”.

     Ще ни липсват драматизациите по приказки и оживлението в класовете на малките ученици, които с артистичен плам и голяма отговорност към ролите, се превъплътиха в герои от литовски, латвийски, естонски, австрийски и германски приказки. Но минавайки всеки ден покрай стената на проекта в коридора на училището ни, всеки се спира, разглежда и научава все нови и нови неща за вас. А с подареното и сложено във витрините, вие присъствате винаги в българското училище.

      Кой успя да ни събере в едно голямо семейство, настоятелно да ни кара да попълваме формулярите за кандидатстване, да не оставя нещата, докато не са изпипани до край от всички, даже да ни се кара, ако не сме си написали домашното, но и да ни похвали, когато сме се справили, да ни се усмихне, да ни погледне строго, да поведе хорото(танца), да ни покаже колко сме важни за проекта?

      Ние, от България, благодарим на Алдона Винчене за всичко, което направи за извеждането на проекта до край и за сплотяването на толкова различни хора, каквито сме ние, участниците в проекта „Европа-пъзел”.