Среща в Германия

Из впечатленията на Добромир Палушев, ученик в 7А клас, пътувал до Германия в градчето Куикборн:

·        По пътя към Куикборн Сандра ме разпитваше за пътуването до тук. Похвали ме, че знам отлично английски. След около двадесет минути пристигнахме в китното градче. Спряхме пред къщата и се подготвих за запознанството. За моя изненада първото същество, което видях срещу мен, беше куче. В последствие разбрах, че това е Клео. Запознах се с всички останали и забелязах, че те се притесняват дори повече от мен. Разделих се със Сузане и семейството на момичето, което се казваше Мелина, ме покани на масата за вечеря. Родителите знаеха достатъчно английски , за да може да нямаме затруднения при разговор. Разказах им за пътуването , а те ми разказаха за Хамбург и околността. Разведоха ме из къщата и ми показаха стаята ми, а тя беше оборудвана с всякакъв вид техника и за мен беше просто перфектна.

·        На следващия ден станахме рано и отидохме в училището на Мелина. Почакахме малко и ни поканиха в една зала, където се бяха събрали почти всички ученици. Изгледахме клипче, представящо училището. Наблюдавахме акробатични номера, изпълнение на ксилофон и играене на ( за всеобщо учудване) румънско хоро. След това всяка страна трябваше да излъчи представител от учениците и учителите си, които да излязат на сцената и да представят страната си накратко, като залепят стикер върху столицата й на специална карта. След като събирането свърши аз и Мелина отидохме в нейната класна стая. Запознах се с повечето от съучениците й и ги намерих за много дружелюбни деца.Изкарах с тях час по География, Немски език и Изобразително изкуство. Очарован бях от дисциплината и подготовката им. Открих, че са доста по назад с материала от нас, но пък часовете протичаха много по-спокойно.След третия час ни повикаха и обядвахме в една отделена класна стая. Храната беше превъзходна.След обяда присъствахме на нещо като откриване на сграда.Казаха ни, че трябва да чакаме няколко часа в училището, но аз и Мелина помолихме да се приберем у тях. Когато баща й се прибра, ни заведе на коледния базар в Хамбург. Пътувахме около един час.Паркирахме в един подземен паркинг на нещо като мол и излязохме навън. Станах свидетел на невероятна гледка- висока светеща елха красеше площадка, на която се намираха безброй малки сергии-една правеше нещо като пици, друга наденички, трета продаваше ароматни свещи.Точно в осем часа се чу гласът на Дядо Коледа. Той се беше качил на шейната си заедно със Снежанка и се движеше на някаква конструкция, но изглеждаше така ,сякаш лети. Малките деца му махаха и се чудеха как д привлекат вниманието му.Почувствахме истинската коледна атмосфера. Скоро тръгнахме обратно към Куикборн. Бяхме доста изморени, пожелахме си лека нощ и се оттеглихме по стаите си.

·        … Присъствах в часа по физика с класа на Мелина. Съставих си една задача с електротехнически характер, дадох я на учителя и го попитах дали и те учат същото. Господинът знаеше Английски език и се учуди, че съм учил такова нещо.Каза ми ,че при тях това се учи в девети клас и се изненада, защото му обясних, че съм седми клас и че не ходя на допълнителни уроци по физика. През следващите дни се видяхме няколко пъти с него, но той бе все така учуден и искаше да знае повече за това как протичат часовете ни по физика в България.

·        … музея “Phanomenta”, в който влязохме по-късно.Удивително място.Дори музей не е точната дума.Това са няколко помещения, в който можеш да направиш стотици експерименти , свързани с физиката. Много интересно ми беше.Например можеш да направиш водовъртеж направо пред очите ти! Можеш да измериш колко милисекунди можеш да останеш във въздуха , когато скочиш. Можеш да измериш тока, който протича през тялото ти.

·        … Стъмваше се и се запътихме към колата.По пътя към Куикборн си мислех за досегашния ми престой и затова, че тази вечер трябва да си стегна багажа.Не исках да си тръгвам, но знаех, че се налагаше…